“Да действаш, значи да бъдеш” - Лао Дзъ
Едва ли съществува човек, който през целия си живот да не е направил абсолютно нищо. От раждането до смъртта си хората извършват безброй постъпки, били те добри или лоши, полезни или не толкова. Действията ни са това, което посочва на околните какви сме в действителност. И не само- те помагат и на нас самите да открием себе си и какво искаме да постигнем. Тяхното разнообразие ни прави различни от останалите, превръща ни в индивидуалности, в личности.
Всеки от нас желае да се докаже пред другите по свой собствен начин. Често ние убеждаваме някого какви сме, но не винаги думите стигат, за да покажем намеренията си. Хората около нас много по-силно желаят да им докажем това, което казваме, с дела. Възможно е някой да твърди, че винаги би ни помогнал, че ще ни подкрепи в трудна ситуация, че държи на нас и т. н. На пръв поглед тези думи са достатъчни, за да се доверим на съответния човек. А сега да си представим, че сме изпаднали в затруднение. Именно тогава ще разберем дали думите му са били истина. Може нашият приятел да се притече на помощ, може и да не го направи. Постъпките ни са много по-показателни за това какви сме. Речта ни понякога заблуждава, действията ни разкриват същността ни.
“ По делата им ще ги познаете!” се казва в Евангелие на Матей. До какви изводи ни води този библейски цитат? Още в древността хората са отдавали голямо значение на “делата” на човек. Защото действията изразяват нашия вътрешен свят, нашите най-висши идеали, желанията ни, показват пътя, по който сме поели в живота. В тях се вижда собственото ни отражение. То може да се стори добро или лошо на околните. Ако ние самите не се харесаме, имаме шанс да се променим. Разбира се, ако го желаем истински. И не защото някой друг, който не ни харесва, иска това от нас. Възможно е хората да не одобрят някоя наша постъпка и да стигнат до погрешни изводи. В никакъв случай не трябва да съдим за дадена личност само по една нейна проява. Дори и най-съвестният и мил човек може да сбърка, а подлият в даден момент да сътвори добро.
След като разбрахме, че “ да действаш, значи да бъдеш”, да бъдеш самия себе си, е редно да се замислим и какви точно можем да бъдем. И какво означава “да бъдеш”? Да живееш достойно, да бъдеш различен, да бъдеш запомнен? Може би всички тези неща са верни. Аз разбирам израза “ да бъдеш” като изразяване на духовния свят на всеки отделен човек. Но не би било редно да се съобразяваме само с личните си вътрешни убеждения, ако те вредят на околните. В този смисъл допълваме фразата: “да бъдеш” себе си, но съобразявайки се и уважавайки чуждите разбирания. По-просто казано да си истински човек, готов да приеме другите с техните положителни и отрицателни черти. Тук е интересно да се спомене, че поради това наше качество ( да приемаме другите), когато търсим приятели често не искаме да бъдат и да постъпват като нас, предпочитаме човек с различни от нашите качества, някой, с когото да се допълваме. Не рядко можем да видим хора, които, според нас, не си подхождат, но са приятели. Те са различни, наистина различни, но са заедно. Това ни се вижда странно. Някоя постъпка ли ги е сближила? Най-вероятно. Във филмите и книгите винаги е така. Разнообразни хора с разнообразни умения се срещат, помагат си по някакъв начин, сприятеляват се и продължават пътя си заедно. Дори в случаите, когато мненията им се разминават, те пак успяват да стигнат до решение на проблема. Случва се да наблюдаваме същото и в реалния живот. Загледайте се по-внимателно в някоя компания. Какво виждате? Сериозното момче, което винаги върши всичко в срок, момчето, което винаги се успива и е леко мързеливо, момчето с малко меланхоличен темперамент, разговорливото момче, което се разбира с всички, и не на последно място- веселякът, “душата” на компанията. Е, да, те определено не си приличат. Но нима всеки от тях не би помогнал на останалите? В даден момент от живота си те са се срещнали и са поели по общ път. Следователно биха направили всичко един за друг. В личен план всяка една постъпка на наш приятел или познат е важна. Тя може да ни спаси в труден момент. Дори най-незначително действие оказва влияние върху нас.
Но освен в личен план, действията могат да се разглеждат и в по-глобален мащаб. Има хора, които с постъпките си са се доказали пред цялото общество. За да защитят разбиранията и идеалите си, те са се жертвали и така са останали завинаги в ума и сърцата ни. Нерядко се изправяме пред дилеми. Стигаме до кръстопът и се чудим накъде да поемем. Някои хора се отчайват и остават там, където са, други твърде дълго се опитват да вземат решение, но не успяват, трети просто нямат желание да го направят. Но има и такива, които успяват да решат проблема си, вземат важни решения, от които зависи не само техният живот, но и животът на стотици хора. Въпреки всички трудности, те не се отказват. Такива личности ще се помнят вечно. Именно за тях се говори най-много, за тях учим в училище, те са ни давани за пример. Какво можем да кажем за националните герои? Не са ли те хора, постъпили достойно като са се борили за народа си. Макар, че са загинали, те живеят вечно в паметта ни. Да вземем за пример Васил Левски- личност, уважавана не без причина. “Дела са нужни, не думи! “, казва той. И е бил прав. Делата ни са нашата диря, отпечатъкът, който оставяме за идните поколения. Бездействието ни може да се окаже пагубно за тях. Естествено се срещат и много случаи на хора, които са запомнени с лошо. Както в книгите и реалният свят има своите “положителни” и “отрицателни” герои.
Не на последно място, трябва да споменем и хората, без чиито действия много от нас не биха могли да живеят. Например всички откриватели в областта на медицината- ако те бяха решили да си почиват и да не правят никакви проучвания нямаше да имаме ваксина срещу едра шарка, нямаше да знаем какво е ДНК... И откритията в техниката безспорно са от изключителна важност за нашето поколение. Всеки от нас всекидневно ползва компютър, влиза в интернет, гледа телевизия. А колко от нас се замислят какво биха правили, ако не се бяха намерили хора, които да създадат тези неща? През целия си живот четем книги, използваме учебници и други образователни средства. Можело е да няма кой да ги напише.
Какво е заключението от всичко това? Фразата “ да действаш, значи да бъдеш” може да бъде продължена по два начина: “ да действаш, значи да бъдеш” себе си или “да действаш, значи да бъдеш” запомнен. Всъщност тези две неща са взаимно свързани. Действията показват нашите лични качества на околните. Хората ни опознават, добиват по-ясна представа за това какви сме. С това ние оставяме трайна диря у другите. Никой не изисква от нас да извършваме велики дела, достатъчно е да направим и нещо малко. Нещо, с което да запазим себе си. Защото бездейният живот би ни обрекъл на забрава. Не само околните няма да ни забелязват, самите ние няма да знаем кои сме. Когато си задаваме въпроса “Кой съм?”, неизменно го свързваме с “ Какво съм свършил през живота си?” Ако не открием отговора на втория въпрос, няма да получим удовлетворителен отговор на първия.
