„Всяка ситуация има само един смисъл- нейният истински смисъл“

Виктор Франкъл

От както е възникнало човечеството всеки от нас се стреми да открие своята цел в живота, да осмисли съществуването си. Питаме се какъв е смисълът на всичко, което ни се случва и какво трябва да извлечем от него. Но какво точно означава понятието «смисъл»? Ето какво пише в речника: смисъл е «разумна цел, значение». Ако го намерим ще имаме стимул да живеем, да се учим, да се развиваме.

Още от ранна детска възраст хората започват да търсят мястото си в света, а това включва да определят целите си и начините, по които да достигнат до тях, както и цялостното си поведение занапред. За това спомагат придобитите от родители, приятели и др. ценности и морал. Избирайки житейския си път и посоката, по която да тръгнем, ние се съобразяваме с тях. Разбира се всеки един от нас има различни приоритети. Едни искат да постигнат власт, други- любовта на околните, трети смятат, че са изпратени с мисията да правят добро. Някои гледат най-вече собственото си благополучие, други се грижат повече за това на близките си или за общественото благо. Всички тях ги обединява едно нещо- стремежът към щастие. Тъйкато то при всеки се изразява в нещо различно, са се зародили и различните етически учения (хедонизъм, аскетизъм, евдемонизъм и др.), обясняващи какво именно представлява. Според Аристип, основателят на школата на хедонизма, щастието е удоволствие. Според Епикур животът е търсене на щастие, а удоволствията са само път към него. За стоиците най-висшата добродетел е безстрастието. Именно тези различия в представите ни за пълноценен и стойностен живот предопределят и нашите постъпки. Стремим се към една и съща цел, но тръгваме по различни пътища, за да я достигнем. А по пътя изпадаме в разлини ситуации, които се оказват уникални по смисъл за всеки от нас, защото научаваме различни неща от тях. И все пак този смисъл остава един единствен за конкретния човек. Само трябва да бъде открит.

            За да достигнем до някъде, първо трябва да поемем в дадена посока. Има един цитат от книгата на Луис Карол «Алиса в страната на чудесата»:

«- Кой път да поема оттук? - попита Алиса.

- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.

- Няма значение - отвърна Алиса.

- Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.

- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.

- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.»

Избираме си път и тръгваме по него. Попадаме в различни ситуации. Започваме да се питаме какъв е смисълът, какво е значението им, какво точно ни показват. Често се опитваме да открием отговора, изхождайки не от собствената си гледна точка, а от чутото от другите или от чуждия опит. За съжаление, по този начин понякога се стига до грешен резултат. Тъй като ние постъпваме различно от всеки друг, следователно и изпадаме в коренно различни ситуации. За всеки от нас те имат уникален и неповторим смисъл, който не подлежи на някакво общо правило. В това отношение външната намеса не винаги може да ни помогне. Ние трябва да се справим със задачата сами. «Всяка ситуация има само един смисъл- нейният истински смисъл» е казал Виктор Франкъл в своята книга «Човек в търсене на смисъла». «Търсене» е много ключова дума. Значението на ситуацията не може да бъде измислено, то трябва да се потърси. Така както всеки въпрос има само един верен отговор, така и събитията, в които участваме имат конкретно и единствено значение в конкретната ситуация при определен човек. Ние просто трябва да го открием. За някой друг смисълът на подобна на нашата ситуация може да е различен, но той пак ще е единствен за него. Участниците в едно и също събитие придобиват различен опит. Ако за един той е да бъде по-търпелив, то за другия може да е да бъде по-смел и по-уверен.

            Трябва да знаем, че нещата, които ни се случват никога не са случайни. Те са ни изпратени, за да изпитат волята ни, за да ни научат на нещо. Всеки придобива различен опит и умения от тях. Добре е винаги да се замисляме над това. Придобитият опит може да ни бъде полезен в друга подобна ситуация. Случва се и да си изведем грешни изводи от дадено събитие. В този случай не сме открили истинското значение на ситуацията и това понякога довежда до лоши последствия. Разбира се никога не е късно да се замислим отново и да достигнем до истинския смисъл на нещата.

            Но какво всъщност означава правилен или грешен смисъл на ситуацията? Как разбираме, че сме го открили? Според някои смисълът е нещо относително и субективно. Никой не може да ни каже верен ли е или не освен ако ние самите не го осъзнаем. Твърдението изглежда вярно от гледна точка на това, че всеки си прави различни изводи от дадена ситуация. И за него те са верните. И е нормално- всички сме уникални личности с неповторимо мислене. Невъзможно е да намерим двама души, чиито разбирания и опит да се препокриват напълно. Но нашето мислене не винаги ни довежда до най- правилните изводи. Да вземем за пример някои литературни герои. В своята книга «Дон Кихот» Мигел де Сервантес описва бедния идалго като човек, който винаги има обяснение на нещата, но много рядко то съвпада с истината. Той искрено желае да прави добро, но грешната представа за ситуациите му пречи. Фридрих Ницше е казал: «Най-доброто средство за започване на деня е при събуждане да си помислим, дали този ден не можем да доставим радост поне на един човек». Но ако вместо радост му причиним мъка, действията ни се обезсмислят. Друг пример може да се даде с Шекспировата драма «Хамлет». В един от разговорите си с Офелия датският принц моли своята любима да отиде в манастир. Той го казва за нейно добро, за да я спаси от покварения свят. Но момичето не успява да вникне в смисъла на думите му. Не се вслушва в тях и накрая полудява и умира. Така много хора, гледащи повърхностно на нещата остават слепи за истината, не могат да си извлекат опит от случващото се и от казаното им. Те живеят в заблуда, което вреди и на тях самите.

            Някои се питат възможно ли е, ако нямаме определена цел в живота, ако за нас той е безсмислен, да извлечем някакво правилно значение от случващото ни се. Според мен е напълно възможно. Просто трябва да се задълбочим в ситуацията, а не да я подминем и да си кажем: «Каквото било, било». Щом тя ни е изпратена, то ние трябва да я използваме, за да натрупаме липсващите ни знания и опит. Нека си предствим, че сме изгубили разботата си. В първия момент ще започнем да се оплакваме колко е несправедлив животът. Но дали не е трябвало да стане така? Дали не сме го заслужили с нещо? Може би това е наказание за арогантността ни, може би ни показва, че е хубаво да станем по-скромни. Тук някои ще решат, че има противоречие. Как е възможно да разберем истината щом има толкова много възможности за причината на случващото се? Отговорът е ясен- причината за всеки отделен човек е една единствена за него самия. Той не бива да се сравнява с другите. Ако аз попадна в ситуация, която трябва да ме научи на увереност, то за съседа ми тя може да значи нещо напълно различно.

            Пътят за осъзнавнето на всичко това е дълъг и сложен. Много рядко хората се научават да не гледат другите, а да търсят сами смисъла на преживяното от тях. Те така и не разбират, че той е уникален и единствен за всеки един от нас. Дори и да го осъзнаят, не винаги стигат до верния. А последиците от това могат да бъдат тежки. Ако от една ситуация не извлечеш правилните изводи, не добиеш опита, който е трябвало, то тя може да се повтаря многократно, докато не научиш нужното. Може всеки път да губиш по нещо, но ако  в крайна сметка достигнеш до истинската същност на ставащото, то тогава ще спечелиш много повече отколкото си загубил. Изводът е, че човек никога не трябва да подминава случващото се без да се замисля защо му е изпратено, не трябва да се отчайва от лошите неща, които е преживял, защото и от тях е имал полза. И, най-вече, винаги трябва да търси смисъла на «живота, вселената и всичко останало», както би казал Дъглас Адамс, за да добие нужните му опит и умения да продължи напред.